Здраве от природата

Год. 21, София, 15 март 1943г., Брой 1 ДОБРО ЗДРАВЕ - Вестник за здравна просвета и природосъобразен живот
Редактор: Г. Ефремов
Бул. Тотлебен 2, София

ПРИРОДОСЪОБРАЗНИЯТ ЖИВОТ Автор:  Д-р Г. Ефремов

В първобитния свят и в животинското царство, където хората и животните живеят по-прост живот, отколкото тези в културните общества, болестите са по-рядко явление и смъртността е много по-малка. Така, например между диваците много от болестите, присъщи на цивилизованите народи, като ракът, апендицит, захарната болест, туберкулозата и много други тежки страдания са почти непознати. Същата разлика боледуванията наблюдаваме между домашните животни и животните в диво състояние. Туберкулозата, например, с една повсеместна болест между домашния добитък, особено кравите, когато тя е нещо непознато между козите, сърните и другите животни в диво състояние.

Тази разлика между едните и другите — т.е. между дивите и културните народи и животните в диво и питомно състояние — се дължи не на разлика в устройството на телата, а на защитните им сили. Дивакът и животното в първобитно състояние имат в себе си много повече такива сили, които бранят организма от заболяване, или се справят много по-лесно с болестта, ако нападне последния. На всички пътешественици, например, с правило поразително впечатление обстоятелството, че раните на диваците оздравяват много бързо, и не са съпроводени с онези тежки инфекции, каквито наблюдаваме между културните народи, въпреки липсата на всякакви при първите и крайно сложните такива между последните.

Тази истина е отдавна обърнала вниманието на учените и ние напоследък постоянно чуваме повика да се върнем назад към природата, за да се избавим от неизброимите страдания на културния живот. Десетки философи, лекари и учители ни сочат, като едничко средство към това „простия живот", но не простия живот на дивака, а живот, съобразно изискванията на природата наречения биологичен съобразен живот. Учението за такъв живот включва в себе си правила, приложими от всеки разумен човек, без да се връща в положението на дивака. Човек е извратил своя вкус към храната, като в повечето случаи живее, за да яде, а не обратното, и се гощава с храни и питиета, които съвсем не са за неговия организъм. Вън от това, създал си е нужди, които са го отдалечили от слънцето и от чистия въздух, затворил се е между мрачните стени на своето жилище, натрупал се е с дрехи, които не позволяват на въздуха и благодатните личи да заливат тялото му. Най-после, весело завладян от мисълта за своето материално благополучие, той е затънал в грижи, завист и ламтеж към повече, който ламтеж се е изродил в потисничество и експлоатация на себеподобните му.

А такъв живот не може да се не отрази гибелно върху организма и защитните му сили. Неотдавна, великият Дийтл беше казал, природата създава и поддържа живота, следователно, всяко нарушение на нейните закони е отрицателно намесване в работата й, и пречка за възстановяване на изгубеното здраве.

За да не става това, сиреч, да не се пречи на природата в нейната творческа и възстановителна работа, човек трябва да познава законите на здравето и да ги съблюдава строго през живота си. Така той ще се радва на добро здраве, ще устоява на атаките на болестите и ще стигне до дълбока и щастлива старост.

Мнозина боледуват, защото не знаят тези закони, понеже никой не им ги с посочвал.

„Добро здраве" в своя двадесет годишен, живот е вършил неуморно тази работа, ще продължава да я върши и за напред, както досега. Всеки, който вярва в науката и прилага в живота си тези знания, ще се радва, действително на добро здраве и не ще става плячка на разни болести и недъзи.