„От миналото към бъдещето“

Целебната сила на поста – когато въздържанието лекува

Наръчник по природно лекуване и живеене
1939 г.
Том първи
Части 1 и 2
Автор: П. Димков

ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ПОСТ (ГЛАД) – Първа част

(По д-р Густав Ридлин, д-р Винш, Серовини и др.)

Под пост разбираме периодично въздържание от всякаква храна, с изключение на водата, която може да се употребява, според нуждата на организма.
Чрез глад не може да се лекува – лекуване чрез глад не съществува; има само лекуване чрез пост. Истинският пост свършва с ясно изразено чувство на глад, а огладняването причинява обезсилване и упадък. Във всеки случай, гладуването трябва да се определи от лекар, който да определи какво е здравното състояние на организма. Едни могат да постят 3 дни само, други – 7, а трети – 14 дни. По-рядко са тези, които могат да издържат повече.

Вредно е гладуването при язви в стомаха и дванадесетопръстника, където има опасност от кръвоизлияние, а също е вредно при тежки случаи на захарна болест, тежки сърдечни пороци, при напреднала туберкулоза и рак, където с гладуването се спомага на организма само по-лесно да се топи.

Всичко, което се прави с разсъдък, е хубаво – така е и при гладуването.

Сега ще разгледаме практиката на лекуване чрез пост.
Телесното и душевно спокойствие е първото условие за успеха на методичното лекуване чрез пост.
Природните лечебни сили могат да действат само, когато болният се отдаде на покой, когато се отърси от всички домашни грижи и не мисли за нищо – или накратко, като се „предостави на Бога“.

Чрез почивката и съня отпадналият организъм събира нови сили, нужни за изхвърляне на болестните вещества. Така че неразумно е да караме постещия да изразходва енергия чрез продължително ходене, свободни упражнения и усилено дълбоко дишане, предполагайки, че по този начин ускоряваме обмяната на веществата. Нима болните животни вършат нещо подобно? Те почиват ту на сянка, ту на слънце и се движат съвсем малко. Нека не се осмеляваме да поправяме природата, защото подобни опити довеждат до изтощаване на организма. Когато поради голям упадък, т.е. недостиг на жизнена сила или поради усилено стапяне на долнокачествени и отровни тъкани, болният трябва да лежи, движенията да се заменят с лек масаж на цялото тяло. Във всички други случаи да му се позволи да се движи, колкото желае. Той ще се движи толкова повече, колкото по-малко е обложен и колкото по-малко страда от „възвратно отравяне“ (лечебни кризи).

Мнозина със здраво, силно телосложение постят до 21 дни, а някои даже – като изключение – до 40 дни и работят. С напредване на поста те съвсем не се чувстват отпаднали, както мнозина предполагат, а напротив – по-свежи и по-издръжливи. Но за повечето от нашите болни, които постят, усилено движение не е нито препоръчително, нито дори възможно.

Постещият се нуждае от много топлина – т.е. удобно легло, добре отоплена и проветрявана стая, от слънчеви бани, а понякога и от топли бани на ръцете и на краката, ако краищата не могат да се сгреят по друг начин. А още по-добре е дневно да взема по една цяла топла баня (36 – 42 °C за 15 минути). Топли бутилки на корема, а зиме – най-добре е да се лежи в легло (лете – само в студени дни).

Много плодотворно влияят слънчевите бани – с или без увиване на тялото във вълнено одеяло. Те целят да прогонят през кожата циркулиращите в кръвта чужди вещества. През топлите месеци на годината слънчевите бани можем да заменим с топли коремообтривни бани (37 – 38 °C за 10 – 15 минути) или бани на цялото тяло, последвани от сухо увиване. Понякога можем да се задоволим със сухо увиване на ½ от тялото – с или без шишета. Всички тези топлинни процедури целят само да ускорят изхвърлянето на разтопените чужди вещества.

През време на поста червата служат главно за отстраняване на по-твърдите съставни части на долнокачествените тъкани – себеотровите и чуждите вещества. Ако не се правят всеки ден клизми, тези зловонни маси остават в червата и произходящите от тях газове минават в кръвта. Според състоянието на червата и бързината на пречистването се препоръчват обикновени клизми от високо (1½ м) с хладка (30 °C) или топла вода (38 – 40 °C). Болните остават учудени, като видят какви мръсотии излизат из червата им, дори през третата седмица на лекуването. Ако се изоставят клизмите, явява се помътеност на главата, чувство на повръщане, умора и лош дъх в устата – признаци на вторично отравяне, причинено от разлагане на изпражненията. Може да се яви неудържим глад и болният да прекъсне поста от страх, че не ще може да издържи. При лекуването болният да не си служи с очистителни средства, понеже клизмата е достатъчна. Постещото животно яде трева, за да повърне и да се пречисти – още едно доказателство, че и тук природата се грижи за усилено изхвърляне на зловонните, лигообразни и жлъчни секреции на стомашния и чревния канал.

Като питие се препоръчва прясна изворна вода или вода с малко мед, може и дестилирана.
Вечерта да се сложи към водата за пиене и сок от мандарини, лимон, грозде или от плодове, каквито има в момента. Само при спазми да се дава на болния топъл чай от липа или лайкучка, подсладен с малко мед и с 10 – 20 капки лимонов сок, който благодарение на аромата си облекчава нервите, без да спира процеса на лекуването.

Колкото по-малко вода пие болният в началото, толкова по-силно е отводняването на тъканите и възвратното отравяне. Затова добре е винаги да се дочаква жажда, която да се утолява правилно – на глътки. Изпитата вода (чай) има предназначението да отведе разтопените чужди вещества. Ако на пострадалия организъм не се даде вода, се стига до опасни прояви като: немощ, унасяне, голяма угнетеност, нервни и сърдечни разстройства.

Лекуването чрез пост може да се предприеме (но след като лекарят провери сърцето) през всяко време на годината. Обаче най-подходящи са тези месеци, в които природата ни предлага най-много хранителни продукти – т.е. ранната пролет и есента, време, когато се преминава от костилкови плодове към ядкови. Особено в ранната пролет, когато силата на възкачването на слънцето възбужда жизнените сили към повишена дейност, постенето действа много добре. Затова, при нашите климатични условия, трябва да се избират месеците март, април или първата половина на май.

Децата в повечето случаи не могат да постят, защото не са в състояние да се владеят. Обаче при болести, придружени от остри възпаления, енергично отказват да приемат храна. В това отношение те постъпват по-разумно от възрастните, които се хранят усилено от страх да не отслабнат.

Продължителността на лекуването чрез пост се определя от натурата на болния, а не от ръководителя на лекуването. Щом всички болестни вещества изгорят, настъпва удивително загряване на ръцете и краката. Видими части на лигоотделителната ципа и кожата, поради свободното дишане на кръвта, придобиват розов цвят. Езикът се пречиства, кожата и устата престават да миришат, урината се избистря, водата от клизмите придобива плодов цвят, температурата се нормализира, а очите се избистрят и зениците се разширяват. Такъв човек прави впечатление на много чист. Той се чувства неизказано добре – радостно и хармонично настроен, наклонен е към всичко добро, доволен, без желания, щастлив е.

Постът действа извънредно благотворно на душата, затова религиозните мислители тъй много го ценят.

Само болният организъм мирише лошо. Съдейки по този признак, едва ще намерим здрав човек в културните страни. Дали сме болни или здрави, можем да установим безпогрешно само чрез пост, защото когато се храним редовно, не става пълно отделяне на лошите миризми.

Щом започнем да постим, зловонието се усилва – доказателство, че тъканите са отровени от гниещи вещества. Езикът на гладуващия се силно облага и от устата му излиза лош дъх. В урината има дебела утайка, а изпражненията по-скоро приличат на тези на новородените. При гладуването да се обръща особено внимание на кризите в нервите и кръвта. Ако болният в съня си чувства възбуждане на нервите – в силно сърцебиене – трябва да се прекрати постът.
Също да се прекрати постът, ако болният чувства боцкане в пръстите на краката и венците са подпухнали.

Ако лекуването чрез пост бъде преждевременно прекъснато по външни причини, болният няма да пострада. Обаче не постига пълен успех и преживява кризи, причинени от останалото в непречистените тъкани, което не може веднага да се уталожи.

При сериозно облагане и отпаднала жизнена сила никога не може да се постигне пълен успех чрез еднократен пост. Стапянето на отровените и долнокачествени тъкани може да е така голямо, че болният веднага да се съвземе, и все пак да остане неотстранено голямо количество ненужни вещества. В такъв случай, след продължителна пауза, лекуването трябва да се повтори – дори потрети. Всяко последващо лекуване се понася по-леко, особено когато в промеждутъците болният живее природосъобразно – яде умерено и дъвче добре.

В повечето случаи за лекуването са достатъчни само 7 дни, но понякога – 14–21 дни, и рядко – повече.