Какво според вас е нужно на един човек, за да постигне успех в живота си? 

Год. XIX, 1941г., Брой 1

ДОБРО ЗДРАВЕ - Вестник за здравна просвета и природосъобразен живот

Редактор: Д-р Г. Ефремов, Бул. Тотлебен 2, София 

ЗА ДА УСПЕЕТЕ В ЖИВОТА

Орисън Марден

“Обещах на Бога да го извърша.” През септември 1862г., когато Линкълн издал прокламацията, с която известявал премахването на робството - най-възвишеното дело в деветнадесетия век - той написал следните думи в дневника си: “Обещах на бога да го извърша.” Съмнява ли се някой, че едно такова могъщо решение не е придало сила на този удивителен човек или че не е засилило още повече волята му да извърши онова, с което се е бил нагърбил? Нито усмиванията, нито подигравките, нито страха от неприятели, нито бягството на приятели - не са могли да разклатят непоколебимата вяра в способността му да изведе народа из най-великата борба в неговата история.

Наполеон, Бисмарк, и всички велики хора на подвизи, са имали огромна вяра в себе си. Тя е удвоявала, утроявала и дори учетворявала обикновената сила на тия мъже. Само така можем да разберем подвизите на Лютера , Уесли или Савонарола. Без тази възвишена вяра, без тази увереност в предназначението си, как е могла простата селянка Жана дАрк, да води френската войска и да и заповядва? Това необикновено самоупование увеличило силата и хиляди пъти, та дори и кралят и се подчинил, и тя водила неговите храбри полкове, като деца. 

След като Уилям Пит трябвало да напусне службата, която заема, той казал на девонширския херцог: “Уверен съм, че само аз мога да спася тази страна.” В продължение на 11 седмици, казва Банкфорт, "Англия беше без министър. Най-после кралят и благородниците признаха превъзходството на Пита и му дадоха браздите на управлението".

Тъкмо това безгранично упование в способностите му, накарало лордовете да признаят Дизраели, някога презрения евреин, и да му дадат възможност да се издигне до най-горното стъпало на живота в Англия. Той не се свил, нито се обезсърчил, когато съсканията и подигравките на британския парламент проглушили ушите му, а продължавал да седи между подиграващите го членове на парламента и да повтаря “Кога и да е, ще ме послушате”. Той чувствал тогава в себе си вярата, която го направила пръв министър на Англия и превърнала подигравките и съсканията в удивление и ръкопляскания.

Удивително е как светът прави път на решителния човек, и как пречките падат пред смелия, който вярва в себе си. Няма философия, чрез която някой може да извърши нещо, когато мисли, че не може да го извърши. Кое нещо може да повали силния човек, който вярва в себе си, и който не се плаши нито от подигравки, нито от мълви, нито от писани неща за него? Бедността не може да го обезсърчи , нещастието - да го задържи, или трудностите - да го отбият нито на косъм от пътя му. Каквото и да се случи, погледът му е устремен към прецелната точка и той напира все напред.

Колко време ще му е нужно на някой младеж да постигне успех , който живее с мисълта за неуспех и живее с нея дотогава, докато тя не стане плът от неговата плът? Колко време ще му е нужно на човека, който подценява себе си, говори за неуспех, мисли за неуспех, ходи и се облича като човек, който е претърпял неуспех; който винаги приказва за непреодолими препятствия на пътя си и всяка стъпка на когото води към неуспех - колко време ще му е нужно да пристигне на определената цел? Би ли имал някой вяра в него и би ли очаквал от него победа?

Повечето от несполуките почват да изчезват, щом човек разбере, че е жертва на съмнение или подценяване, или че има вяра в собствените си способности. В онзи миг, когато у вас се загнезди съмнение и започнете да губите вяра в себе си, вие ставате пленници на врага. Всеки път, когато си кажете, че сте слаби, неподготвени или лишени от способности, самоупованието ви отслабва и с това подкопавате самите основи на всички успехи.

Докато носите със себе си атмосфера на неуспех, и излъчвате съмнение и обезсърчение, всичките ви дела ще свършват с несполука. Променете изгледа си, пресечете пътя на всички мисли за несполука, на обезсърчение. Застанете смело с лице към поставената цел, с твърдо решение и непоколебима воля, и ще видите, че нещата ще се променят. Трябва, обаче, да видите нов свят, преди да можете да живеете в него. Ще се приближите само до онова, в което вярвате, до онова, към което се стремите непрестанно.

Познавам хора, които с месеци не могат да си намерят място, защото със самото си държане издават своята слабост, показват, че са лишени от самостоятелност. Предвиждането им, че не ще успеят, е изписано на лицето им и лъха от държанието им. Отстъпват преди да се е почнала борбата.

Когато помолите някого за място или служба, но с израза си или с думите си, сякаш му казвате: ”моля, дайте ми някаква длъжност; не ме пъдете; съдбата е против мен; много съм нещастен; отчаян съм; загубих вяра в себе си”, той ще изпита презрение към вас, ще си каже, че не сте човекът, с когото може да започне работа и ще гледа да се отърве от вас по-скоро. 

Ако мислите да получите място, трябва да влезете в кантората с вид на победител, трябва да излъчвате от себе си самоувереност преди да убедите някого, че вие сте лицето, което той търси. Трябва да покажете със самото си присъствие, че сте човек на делото, човек, който може да върши неща с радост и решителност. 

Себеупованието, от което произтича голямата, силна самоувереност, е замествало винаги приятели, произход, влияние и пари. То е най-големият капитал на този свят, прескочило е повече пречки, надвило е повече трудности и е изкарало до край повече начинания от всяко друго качество на човека.