Самовъзпитание и превъзпитание – тайната на здравето, успеха и щастието

Д-р Виктор Поше
„ДОБРО ЗДРАВЕ“, Год. 21, София, 15 октомври 1943 г., Брой 4

Преди няколко години беше дошла от Америка сензационната реклама:
„Намерена е тайната на здравето, на успеха и на щастието: няма вече несретници, няма болни, нема нещастници — всекиму съдбата е в ръцете му!"

Към американските новини човек трябва да се отнася предпазливо и внимателно: американците са майстори на рекламите, но са и твърде практичен народ, та не се задоволяват само с празни думи — под громката реклама всякога се крие златно зрънце. Така беше и в дадения случай.

Като вникнах спокойно, тъй да кажа, благожелателно в работата, намерих старите мъдри истини:
„Всеки е ковач на своето щастие“; „Човек се ползва със здраве, с успех и с щастие дотолкова, доколкото ги заслужава“ — и др., в ново осветление.

Тази философия не е нова. Ново е това, че тя потвърждава и доказва, че човек, благодарение на наследствеността, владее много физически и нравствени потенциални възможности, в зависимост от които се намират здравето, успехът и щастието му; че е нужно само да умее да се възползува от тях, като се научи мъдро да се разпорежда със сложната машина на своя организъм, т.е. да развива положителните наследствени качества, да заглушава отрицателните. Като последствие от здравето и успеха се явява — щастието.

Духовната страна на човека е тясно свързана с телесната; нарушение в областта на едната се отразява в областта на другата.

За достигане на успех, преди всичко е необходима сила на волята; затова развивайте методично в себе си: спокойствие на духа, благожелателност, оптимизъм.

Ще кажете, че това, също, е отдавна известна философия. Съгласен съм. Но и вие се съгласете, че трябва да сме благодарни оногова, който ни напомня за призната истина, която ние забравяме да следваме.

Практическата страна на въпроса

Не е достатъчно да владеем потенциални възможности — трябва да съзнаваме, че ги владеем и да ги развиваме в себе си.

Американците не напразно придават такова огромно значение на самовъзпитанието. Те не вярват в „щастие“ или „нещастие“. Онзи има благоприятни случаи за успех, който не се уповава на „случайността“, а поставя в ход в себе си всички необходими качества за достигане на целта.

Вие носите в себе си наследството на дълъг ред прадеди, и от вашето съзнателно отнасяне към това наследство зависи, кое от него — положително или отрицателно — ще мине във вашия живот.

Като говорят за наследственост, винаги, кой знае защо, имат предвид семейните недостатъци; под това пък разбират само влиянието на родителите и дедите, като изпускат из предвид влиянието на хиляди предидущи поколения.

А всъщност, всяка клетка от вашия мозък, всяка капка от вашата кръв съдържат добродетелите и пороците на мисточислените ваши прадеди; тези добродетели и пороци спят в извивките на вашия мозък, и вие можете да ги заставите да се събудят, или пък да ги оставите да спят до края на живота ви.

Отнесете се към тях съзнателно, направете подбер, извадете от вцепеняване ония качества, които помагат за развитието на ума, на характера, на здравето; вникнете във вас самите и погледнете на зачатъците на волята, на чувствата, на етиката, на естетиката, на благожелателността, заложени във вас от прадедите и се възползвайте от тях, като не обръщате внимание на тях, до деня, в който някой, вещ човек, открие тяхната ценност. Тогава тези захвърлени платна, от неизвестен художник, очистени, подновени, се появяват във всичката си хубост.

Ако сте недоволни от участта си, разбудете във вашата душа потенциалната енергия, завещана ви от прадедите, възпитайте я, развийте я и ще представлявате разработена почва за „щастието“ и успеха.

Разбира се, че не може да не се вземат в сметка външните обстоятелства; но в голяма степен те са подчинени нам, на нашата воля. Авиаторът Блерио има щастието да прехвръкне Ламанш, без да се натъкне на фатални водовъртежи; но ако не беше той изкусен инженер, гениален спортист, компетентен строител, ако не владееше ценните качества: ловкост, хладнокръвие и енергия, — неговото „щастие“ малко щеше да му помогне.

„Бог помага, ала в кошара не вкарва.“
Ако сте болен, несретник или нещастник, знайте, че животът ви е неправилно поставен; решете се и го подхвърлете на коренна реформа — в телесно и душевно отношение.
(Следва)

✍️ Д-р Виктор Поше
Вестник „ДОБРО ЗДРАВЕ“, София, 1943 г.