Разхождам се днес из стопанството с една огромна усмивка на лицето защото в мен все още гори спомена от това, което се случи вчера. Да се обърна и да видя всички пътища в градината преливащи от стотици прекрасни хора.
Пиша този текст с благодарност. Толкова много поздравления за прекрасно прекараното време от хората, които бяха на терен никога не съм получавал. Но при всяка благодарност се вглеждах в очите на човека отсреща и знаех, че в този момент той живее с идеята, че аз съм го дарил с нещо. А всъщност беше точно обратното. 
Мислих си, че човешкото сърце може да поглъща щастие до един момент. НО СЪМ ГРЕШАЛ.
Аз благодаря на всеки, който сподели с мен този прекрасен момент от живота ми!