Познавате ли вътрешния си свят?
XVIII София, 15 април - 1 май, Брой 12
ДОБРО ЗДРАВЕ- Вестник за здравна просвета и природосъобразен живот
Редактор: Г. Ефремов
Бул. Тотлебен 2, София
Познай себе си! - Или как човешкият ум се справя с разни положения в живота
(Едно късо изучаване на човешката душа)
Автор: Е. Е. Вайт
Психологията е науката, която се занимава с човешкия ум и начините на проявленията му. Ние най-често разглеждаме човека по характера му, изследваме подбудите на известни деяния и даваме съответно тълкувание. Динамичната психология е опит да разберем, защо се държим като човешки създания.
Човешкият организъм е физическо тяло, състоящо се от материални вещества. Можем да го виждаме, да го пипаме, да го мерим и претегляме; хирурзите го режат.
Но какво нещо е човешкият ум? Той не е мозъкът, тъй като мозъка е материално вещество, което можем да видим. Умът е нещо нематериално. Не можем нито да го видим, нито да го пипнем, нито да го премерим.
Тялото и умът са тясно свързани помежду си. Често тялото оказва влияние на ума, както при някои болести, когато телесната температура е много висока. Дори някое слабо разстройство на стомаха може да засегне ума. Човек става намусен, сърдит, ръмжи наляво и надясно, дори и хапе. Приятната обстановка пък може да окаже влияние на самата служба на разните органи. Хубавите неща успокояват, карат човека да променя цялото си държание. Обстановка, сред която владеят истина, доброта, нежност, създава радост и покой на душата.
Тялото работи по-хармонично, когато умът се управлява от любов, а не от омраза. Веселата страна на живота, която включва игри, смях и удоволствия, намазва пружините на тялото чрез ума, намалява триенето и прави работата на човешката машина по-лека. Една от целите на изкуството е, изобщо да се получат благоприятни телесни реакции.
Не можем да очакваме, защото умът и душевния живот на човека са напълно и всецяло в хармония. Представете си ума като оркестър с много инструменти. Не е невъзможно, защото сегиз-тогиз да не прозвучи някоя неправилна нотка; така е и с ума. Животът ще стане еднообразен и сив, ако нещата текат все в едни канали; но те понякога се сблъскват и пораждат конфликти и борба. Неприятностите имат началото си в конфликти, срещу които още не сме се изпречили. Погледнете под повърхността и се опитайте да откриете началото. Главният конфликт в живота и честата причина за нервиране е отсъствието на равновесие между трите основни комплекса: егото или себекомплекса, половия комплекс и стадния или социален комплекс. Конфликтът на първия - амбицията, гордостта и стремежа да изпъкнем - с втория, и конфликтът на един от тях или на двама заедно с третия, законите и изискванията на обществото и желанията да бъдем безпрепятствено приети за член на същото - сблъскванията между тези три конфликта образуват основата и са мотива на повечето от драмите и романите на самия живот.
Конфликтът, макар и неизбежен за всеки човек, е източник на недоволство и нещастия. Има ли конфликт, ще има без друго напрежение, неспокойство, обтегнати нерви. Не винаги можем да съставим конфликта, който се извършва у нас. Умът се мъчи да уравновеси елементите на конфликта, да му турне край. В това си усилие, той стига до компромис на противоположни тежнения. Настъпват, макар и временно, мир и доволство. Дивото животно бяга от опасността. Същото нещо е и човека. Само че той не бяга тялом. Може да се скрие или да заблуди преследвачите си чрез стратегия. Така е и с душевните опасности - умът може да си послужи с някаква хитрост или стратегия, когато те се изпречат пред него. Умът има известни типични начини на посрещане конфликта с:
1. Регресия, или дръпване назад. Това значи, връщане към едно по-раншно, донякъде първобитно и по-скоро детинско държание. Някоя интелигентна жена понякога забравя своята интелигентност и здрав ум и прибягва до плач, когато застане пред някоя дребна неприятност, като например, постъпката на някоя слугиня. Такова регресивно деяние не принася полза и е често унизително. Тук душевната реакция е малко по-силна, отколкото би трябвало да е, при слабата възбуда.
2. Екстроверсия, или хвърляне в крайна или пламенна дейност. Чест пример в умерен вид е онзи човек, който постоянно трябва да ходи по стаята, докато решава някоя мъчна задача. Екстровертите са пъргави, живи, весели, дружелюбни, дейни; те са хората на делото и те въртят света. Ако са с вас, държат се здраво за вас; ако са против вас, тогава горко ви - не подбират средства да ви нападат. Но чувствата са често преходни. Непостоянствуват и скоро изстиват. Обикновено не мислят много и решават бързо, докато другите се колебаят.
3. Интроверсия. Това значи, повече да мислим, отколкото да вършим, да се затваряме в себе си и да се занимаваме повече със собствените си мъчнотии. Интровертът извлича главното си удоволствие от самия себе си. Интровертът е наклонен да е студен, видимо мрачен, недружелюбен. Интровертите обикновено са мечтатели, теоретици.
4. Рационализация. Начин, чрез който се опитваме да оправдаем постъпките си пред “трибуната на общественото мнение”. Тези опити често водят към самоизмама.
5. Сегрегация, или създаване на особени отдели на разсъждаване. Това значи, честото появяване в ума на мисли и идеи, желания и нагони, които са несъстоятелни и противоречиви. Лицето храни идеи, които са противоречиви. Например някоя жена, която е голяма защитница на слугините, крои създаването на здравословни условия за живот, за почивка и за развлечение: за тази цел тя дава много време, пари и сили. От друга страна, самата тя е твърде мъчна господарка. Гони собствените си слугини и иска голяма точност от тях по отношение на работата и време.
6. Репресия, изкуство да забравяме. Има два вида забравяне: пасивно и активно. Обикновените случки в живота, които имат само случайно значение, замират в паметта. Потъват почти без следа. Най-после става трудно и почти невъзможно, да си ги спомним. Това е пасивно забравяне. Когато забравим да платим някоя такса, която мислим, че е извънредна, изпратим чекове, които не са подписани, освободим се от неща, и ги поставим негде на затулено място, това е активно забравяне.
7. Диссоциация, разделението на идеи, емоции или склонности в различни групи или комплекси, които не са постигнали единство в действията си помежду си. Когато някой “изгуби главата си” всред някой случаен разговор, тогава някоя дълбоко и скрито душевно вълнение (емоция) излиза на бял свят. Ние имаме “чувствително място”. Тези леки избухвания, трябва да ни накарат да разберем, че сме склонни към голяма чувствителност и да ни помогнат да ги обуздаем.
8. Невралгия, или така наречената нервна слабост. Това е главно умора, вследствие на душевни конфликти. Причината не е някаква действителна умора и изтощение, като последствие на прекомерно душевно влияние (емоция). Тези лица, обикновено, са начертали, но когато дойде времето да приведат в действие начертаното, те “пропадат”. Необходимо е време и търпение на някой добър приятел или духовно лице, да им помогне да стъпят на собствените си крака.
9. Истерия, почти пълна физическа слабост. Някой, засегнат от истерия, може да стигне до там, че да е напълно сляп или да не може да движи краката си. Това нещо е функционално, а не органическо, разстройство, т.е. засегната е само службата на органа, без той да е пострадал негде. Ръката на една болнична прислужничка, например, може да се парализира, т.е. да се схване, когато мие пода, след някоя кървава операция. Всъщност, ръката не е пострадала никак. Причината за това е отвръщението от кръвта. Тя не може да се извини с това, но може, като каже, че ръцете й са се парализирали, които, действително, в този момент са напълно схванати.
10. Прожекция, избягването да признаваме нашите недостатъци и грешки, като ги приписваме на други лица или на естеството на нещата. По този начин можем да отречем собствената си слабост или отговорност. Винаги оръдията ни, а не е ние самите, са причината, щото работата ни да не е задоволителна.
11. Идентификация или приписването на себе си идеите или добродетелите на други хора. Когато преминем границата на такова приписване, настъпва объркване на несъществуемото и съществуемото и тогава не сме твърде далеч от въображаемите милиони на лудите. Мисълта за дребните неща в живота е отлична предпазна мярка срещу това залутване в нереалност.
12. Чувството на малоценност - мисъл или ред мисли, силно свързани помежду си, които ни карат да чувстваме, че стоим по-долу от себеподобните си. Можем да съзнаваме напълно личната си малоценност, може да я забелязваме смътно, а може и да не я никак съзнаваме, при все че тя се проявява във всекидневните ни постъпки. За това чувството на малоценност може да е причината някаква телесна слабост, или някой телесен недостатък. Такъв човек трябва или да надвие това чувство, или ще бъде надвит от него. Той трябва първо да схване своето положение, после да се опита да го победи сам или с помощта на лекар специалист по психология.
Сублимация, използването на инстинкти, желания и склонности по начини, одобрени от нас и от обществото. Това е, наистина, процес на възпитание на инстинктите, желанията и склонностите, така че да се проявяват по приемливи и приети норми.
13. Сублимацията обхваща изглаждането на грубото, издигане до по-високи лични и обществени равнища.
Все още няма коментари
Добавете първия коментар.
{{itemsCountMessage}}
Напишете коментар
За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД
{{child.createdBy.name}}
{{child.date}} {{child.time}}
Коментарът е премахнат поради нарушаване на правилата
{{child.text}}
{{errorMessage}}
За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД
{{parentComent.createdBy.name}}
{{parentComent.date }} {{parentComent.time}}
Коментарът е премахнат поради нарушаване на правилата
{{parentComent.text}}