Защо е важно да се смеем?
Год. ХVIII, София, 1 януари 1941, Брой 8
ДОБРО ЗДРАВЕ - Вестник за здравна просвета и природосъобразен живот
Редактор: Д-р Г. ЕФРЕМОВ
Бул.Тотлебен 2, София
Смехът
Укрепително средство за уморените - лекарство за нещастните.
Според физиолозите, смехът e редица от спазмотични и отчасти непроизволни издишания със звуци, които не означават нищо и е израз на весело разположение. Понякога той е проявление на истерия или е рефлексът, като последствие на гъделичкане.
Още от началото на цивилизацията, хората са писали за ползата от смеха за здравето. Преди 28 столетия премеждията Соломон е казал, че „Веселото сърце е като едно добро лекарство“. От тогава поети, писатели и медици са разисквали целебната сила на смеха. Никой, обаче, не се е бил опитвал да обясни неговия механизъм. Смехът винаги е бил предмет на изкуството. Едва напоследък стана предмет науката.
Нашите по-стари лекари знаели от опит, че правилно нагоденият смях помага на здравето; критиците, обаче, казва, че това твърдение било основано на фантазия и чувство. Изследванията на докторите Паскиад, Павлов, Кянън и други, извадиха тази тема от областта на опита и я поставиха на основата на научна сигурност и на доказани факти.
Д-р Паскиад установил чрез 150 опити в лабораторията, че смехът намалява мускулното напрежение и отпуска тъканите, когато мръщенето покачва мускулното напрежение и така поставя цялото тяло в обтегнато състояние. Това доказва, че смехът дава възможност на известни мускули и органи да се отпуската и почиват, при все че през това време те са поставени в голямо действие. Загрижеността, страхът, яростта и дори произволното мръщене, при което са заети само лицевите мускули, докарват умора и загуба на енергия.
Смехът е целебен балсам не само за тялото, но и за душата. Жените се смятат по-малко от мъжете. Това, може би, се дължи на обстоятелството, че в далечното минало, хората с мислели, че не е скромно от страна на момичетата да се смятат. От тук това въздържане, поставено на погрешно разбиране, създало у жените навика да потискат своя смях.
Мъжете, обаче, не са били жертва на обществено ограничение, и са давали свободно израз на това чувство. А всеки лекар знае, че по-малко от болните мъже, отколкото болните жени. Лекарите вярват, че потискането на смеха има голямо значение при появяването на разните телесни и душевни разстройства у жените.
Смехът има голямо обществено и културно значение. Един бележит лекар казва, че ако светът се смееше повече, едва ли болниците, санаториумите, лекарите и сестрите биха имали толкова много работа и войната щеше да е само един тъжен спомен на миналото. При все, че е преувеличено, това твърдение съдържа голяма част истина.
Смехът е езикът на мира, симпатия и благоволение. Той е същината на живота, която твори здраве, създава приятели и увеличава влоговете ви в банката.
Според други бележити лекари, смехът е най-здравословното упражнение, защото усилва апетита и храносмилането, ускорява кръвообращението и дишането, дава блясък в очите и червенина на бузите. Човек с весел характер яде добре, спи добре, работи добре и се радва на живота.
Когато се смеем, мускулите на лицето ни приемат особен изрази, мускулите на диафрагмата, гръдния кош и корема започват да се свиват ритмично; мускулите на гръдния кош, които вземат участие в издишването, карате въздуха да излиза от дроба на вълни през опънатите гласни струни, които започват да трептят и да издават особените звуци. Това е непринуден израз на истинска радост.
Шекспир извиква: „Ох, пронизан съм от смях!" Ако смехът е продължителен и много силен, честото свиване на диафрагмата може да причини болки. Нали често казваме: "Смях се, докато ме заболя коремът“.
Има различни степени смях от една лека усмивка до гърчения на цялото тяло. Често свиванията на мускулите около очите са толкова силни във време на смях, щото докарват сълзи; от тук е и фразата: „Сълзи ми потекоха от смях“. Това е истински, здраве смях, който принася твърде голяма полза.
Най-приятен е смехът, който излъчват децата при игра. Нормалното дете може да се смее, без възбудителя на духовитостта или той е естествен израз на инстинкта за игра. Децата се смеят много и лесно. Лаватера казва: Пази се от човек, който мрази детския смях“.
С остаряването си, човек се смее по-малко, отколкото в ранните години. А всъщност, би трябвало да се смее повече, защото сега е по-негоден за телесни упражнения и спорт. Особено старите хора и тия, които водят заседнал животът, трябва да отглеждат изкуството да се смеят, защото органите на такива хора имате склонност към леност; кръвообращението намалява, ендокринните жлези работят по-бавно, червата и черният дроб стават по-лениви.
Смехът е за тялото това, което е слънцето за растенията.
Казват, че при всяко дишане и издишване става промяна на около 350 кубически сантиметра въздуха, което е една десета от това, което може да поберат нормалните бели дробове. При сърдечния смях количеството на сменяемия дух може да бъде увеличено около седем пъти. Белите дробове при смеха побират толкова въздуха, колкото при футболната игра, без, обаче, лицето да е изложено на падания, наранявания или простудявания, каквито са неизбежни при разните игри.
Един лекар казва, че диафрагмата нагоре и надолу при сърдечния смях са от 7 до 10 сантиметра. С това тя масажира сърцето и всички коремни органи. Друг казва: Смехът така разтърсва стомаха и червата, както бихте разтърсили водата в бутилка, напълнена до половината, когато я разклащате. Това раздвижвателно действие е особено полезно за сърцето. То е укрепително средство, което действа бързо и е положително установено в болниците. То е укрепително средство, което действа бързо и е положително установено в клиниките.
Смехът е особено полезен за правилно биещо сърце. Хора с такъв недъг нервно, не се страхуват да се смеят, за да не спряло сърцето им; чрез опити, обаче, е установено, че един сърдечен смях, повтарян на правилни промеждутъци e премахвал това състояние. Сърцето е под дълбокото влияние на душевните вълнения и свободното избухване на смеха, заедно с механичното си въздействие, указва отлично влияние върху този орган“.
,,Веселото настроение", казва Хорас Флетчър, ,,е не по-малко важно от дъвченето и ако някой не е весел, когато се храни, по-добре да не сяда на трапезата“.
Смехът, като източник на здраве, още не е оценен, както трябва, защото всички досега са се занимавали само с разните химически лекарства. А смехът е чудесно, безплатно лекарство и всеки би трябвало да прибягва до него. Смехът е укрепително лекарство за слабите и успокоително за обхванатите от паника и страх. Д-р Брам казва, че при университетите, покрай другите предмети, трябва да се изучава и изкуството и науката на смеха, дори и ако стане нужда да се премахнат някои курсове по висша астрономия.
Разбира се, смехът не може да бъде цяр срещу всички злини. Хирургът, интернистът и специалистът ще продължавате да си служат са полезни; при все това, могат да прибягват и то всички лечебни средства, които са намерени и то с голям успех, до него, когато имате работа с хора, които са жертва на душевни борби.
Защо, прочее, да не се смеете? Това не ви струва нищо, а ви носи много нещо.
„Смехът е божие лекарство; всеки човек трябва да се къпе в него”, казва Оливиер Уендел Хомс, „за да бъде в пълно съгласие с цар Соломон, който е казал почти преди три хиляди години, че „веселото сърце е, като едно ДОБРО ЛЕКАРСТВО.
{{itemsCountMessage}}
Напишете коментар
За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД
{{child.createdBy.name}}
{{child.date}} {{child.time}}
Коментарът е премахнат поради нарушаване на правилата
{{child.text}}
{{errorMessage}}
За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД
{{parentComent.createdBy.name}}
{{parentComent.date }} {{parentComent.time}}
Коментарът е премахнат поради нарушаване на правилата
{{parentComent.text}}