Шипката - Най-богата на витамин С

Год. XIX София, 15 Декември 1941, Брой 6 

ДОБРО ЗДРАВЕ - Вестник за здравна просвета и природосъобразен живот 

Редактор: Д-р Г. Ефремов, Бул. Тотлебен 2, София 

ШИПКИТЕ

Шипката до неотдавна беше най-негодният храст, защото не ни служеше за нищо. А днес каква промяна!

Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо? - Защото научните изследвания показаха, че плодовете на шипката съдържат в своята обвивка, а не в семената, значително количество от важния витамин С. Това показва, че шипките винаги са били ценени, и че те винаги са могли да бъдат полезни за здравето ни, но ние не сме знаели за това. Така често само от невежество ние пренебрегваме много неща, които биха ни били полезни за подобрение на живота ни!

От всички плодове, шипките са най-богати с витамин С, който е много важен за доброто развитие и здраве на човека. Този витамин запазва тялото ни от много и разнообразни разстройства, защото засилва кръвта ни и помага да се извършва правилно храненето на клетките. По този начин витамин С увеличава съпростивителната сила на организма против заразителните болести. Едновременно, благодарение на тези му свойства, витамин С подпомага оздравяването от тези болести и на първо място от туберколозата, пневмонията, коремния тиф, скарлатината и др. Така витамин С е укрепително, предпазно и лековито вещество от най-голямо значение. Опитите, направени от някои болници в чужбина с шипките при лекуването на различни болести, са дали отлични резултати, особено при лекуването на язвата в стомаха и на двадесетопръстника.

Витамин С днес може да се приготвя фабрично, не от шипки, или от други плодове и зеленчуци. Той се продава в аптеките във форма на пастички, както и в разствор за инжекции. Ала, много по-полезен е естественият, природен витамин С, който се намира в шипките, пиперките, лимоните, доматите и др. плодове и зеленчуци. 

Шипките трябва да се берат сухи, след вдигане на росата и да се избират само здрави, полузрели, зачервени плодове. Полузрелите, меките, почернелите и повредени да се изхвърлят. Набраните шипки се събират в кошници и се пазят от слънце още при брането. Те се сушат на сянка и то не в тави или в други метални съдове, а на черги или дървени подложки (маси, панери, дъски и др.) Освен на витамин С, шипките са богати с ценни соли, между които фосфорни, калциеви, магнезиеви, калиеви и др. Особено важни са железните соли, едно, защото те се намират в значително количество - близо едно на сто - и друго, защото заедно с витамин С те се усвояват много лесно от червата.

Германците сушат и смилат на брашно шипките. От това брашно може да се добива витамин С, или пък да се използва направо, като се прибавя към супите и другите ястия, когато те са вече готови за поднасяне.

Слънцето, топлината, въздуха и металните предмети бързо разрушават витамин С-то. Затова, както казахме, шипките трябва да се сушат на сянка, а мармаладът от шипки да се вари при по-слаб огън, в емайлиран съд и да не се бърка много. И така при готвения мармалад все пак съдържа значително по-малко витамин С, отколкото самите шипки. И меленето на шипките не бива да става с метални валцове, а само с камъни. 

Ние може да използваме шипките най-добре под формата на отвара, която се приготвя по следния начин: изсушените шипки се измиват със студена вода, слагат се в глинено гърне (1на част шипки, 3-4ри части вода), заливат се с обикновена вода и се поставят на огъня и похлупени се оствят на страна 24 часа. След това се прецеждат през гъст плат няколко пъти, за да се премахнат влакънцата, които са преминали в отварата. Полученият сок се пие подсладен, според вкуса. Сокът от 12-20гр. шипки дневно стига на един човек, за да го запази здрав. А за болните ще трябва за всеки отделен случай, да се посъветваме с лекар.