Какво означава за вас трудът – задължение, смисъл или път към свободата?

Год. 21, София, 15 октомври 1943, Брой 6
ДОБРО ЗДРАВЕ – Вестник за здравна просвета и природосъобразен живот
Редактор: Д-р Г. Ефремов
Бул. Тотлебен 2, София

ТРУД И СИЛА

Автор: Д-р Пан. Тодоров

Животът е труд – рушение и възобнова.
Той е вечно движение, безспирна дейност, силен устрем към съвършенство. Трябва всеки да работи с охота и трудът му да бъде справедливо възнаграден. Човек не трябва да мрази труда.

Природата налага да се трудим, да работим. В труда е изворът на силата. Всичко в природата е в движение – устрем от мрака към светлина. Дори и звездите работят. Те безспирно описват кръгове по силата на вечни закони! Цялата природа се движи, работи!

Ако слънцето – този гигантски акумулатор на енергия – престане да се движи, Земята в един миг ще се превърне в пустиня. Всичко ще измре по нея!

Трудът, разгледан физиологично, е телесна или душевна дейност. Той е преодоляване на спънки в процеса на обмяната на веществата, на безспирното растене на тялото и душата. Всички, доживели до дълбока старост, са работили до последния час на живота си.

Трудът е центробежна сила, която пречиства тялото и душата!
Бездействието е гробница на живота. Недеятелният живот е застояла вода, в която се въвонява всеки, който попадне в нея!

Истински живее само онзи, който намира смисъла на живота в труда. Трудът трябва да бъде радост в живота. Но днешните условия на болния обществен живот тласкат човека към безсмислена, безпочивна и убийствена работа, или го лишават от такава, и той мре в мизерия – безработен!

„Трудът е истинската молитва в храма на живота“, казва Карлейл.

Трудът създава и развива силите у човека. Те крепнат в него.
Всеки труд – телесен и душевен – е жизнена възбуда. Той е храна на мускулите и нервите. Той ги крепи и развива. Той ги засилва.

Когато на живота липсва подтик – той се размеква, отслабва, повяхва и угасва преждевременно. Това ни обяснява защо тези, които се трудят, живеят повече години, отколкото безделниците.

Това е за възрастните, за развития, за укрепналия организъм. За децата това не се отнася.

Децата не трябва да се пресилват с умствен труд. За децата трябва чист въздух. Трябва да играят, да тичат, да скачат, да почиват сред природата. Трябва да се развива младият организъм, да му се предаде сила и хармония.

Организъм, който на младини се е дразнил много, който се е възбуждал прекалено, който по програма е школувал, без да се гледат естествените му сили, се развива бързо, проявява се известно време с необикновените си постижения, но неочаквано рухва, когато червеят на злоупотребата прегризва корените му. Такива са резултатите на пресилата над децата.

Нервност, плешивост, увяхване на мускулите, пъпки по лицето са несъмнените признаци на ранен залез на живота. Той угасва рано. Загубва се.

Ние трябва да сме винаги на поста си, за да можем да дадем геройски отпор на пагубното и рушителното в средата, в която живеем. Животът помита ленивците. Родът им изчезва. Той смачква слабите и ги отниса в забрава. Животът иска борци, а не мързеливци!

Този принцип трябва да имаме предвид, когато сме в полето на труда, в глъбините на покоя или в предните окопи на житейския фронт.

Успява само онзи, който подхранва свежестта и силата на мускулите и ума си и ги държи здраво в ръцете си.

✍️ Автор: Д-р Пан. Тодоров

Източник: Вестник „Добро здраве“, Год. 21, София, 15 октомври 1943, Брой 6