Здравето е най-голямото богатство!

Год. 21, София, 15 октомври 1943, Брой 5
ДОБРО ЗДРАВЕ - Вестник за здравна просвета и природосъобразен живот
Редактор: Д-р Г. Ефремов
Бул. Тотлебен 2, София

ПОВЕЧЕ РАЗУМ В ЖИВОТА!                                                                                                                                                        
Автор: Ив. П. Андреев

“Здрав просяк е по-щастлив от болен цар” - бе казал някъде някога някой. Вярна, но още неоценена от съвременния човек - неразумния мисъл. Този весел щурчо в живота сал пее, скача и играе; търчи по лекото и сластното; пръска сили, хаби здраве, дразни нерви, трови живот. Живее буйно и бурно пролетта и лятото на живота си. Що му е нему — мравките да работят! Добре протичат дните му. От насладното нищо неизпитано и невкусено не оставя. Нощите в дни обръща, за да гълта “миговете*" на живота. За всеки „пропуснат" сладостен миг съжалява. Всичко от живота ненаситно граби. Стръвно пие чашата на насладите. Цяла, до дъно! ... По кръчми и бирарии, кабарета и кафенета, улици и
потайни свърталища обилно и несвидно пръска чувства, време, средства и здраве…                                   

Но… пролет, в сласт и страст живяна, бързо минава! Ето иде лятото на живота му! То не е топло, златонивно и златоносно лято. Не радва. Пусто е по полето на неговата душа, развихрила и свела само страст — желания през пролетта. Тя не е копала, орала, сяла тогава - не се радва на класни ниви и красни градини през лятото на живота. Протичат дни на зной, умора, ленност и нерадост. Не блика вече мощ и радост в гърди!

Есен тихо стъпва и сее. . . пожълтели листи и черна тяга. „Човекът на живота", щурчето и щурецът на златната житейска нива, човекът на буйната и бурна пролет, е привел глава, гледа и обглежда, но...нищо хубаво и радост не вижда. Сиво навсякъде. Мъгливо. И…не бере плодове! Неговата есен е неплодна и нищо, освен черни клонки и черни дни - му не носи! Навън е всичко тъжно, потъмняло. Вглежда се вътре в себе си, в своята душа - весела и игрива птичка преди. И там нищо - и там е пусто! Нищо от красната пролет не е остало! Ни песни, ни сладост! Душата в трепет, сърцето в тръпки - похабени, повели чувства, западнали сили, изгубено здраве. Душата в скръб - тялото в страшна умора. Изгубено е нещо скъпо, нещо много нужно - здравето. Разклатено и похабено, то сега носи черна есен — тъжни мисли и радост на човека. Няма веселието на плодобера! Скръб, смут и страх са свили гнездо в душата. Ни тяло, ни душа са готови за зимата на живота. Всичко е пропиляно и изхарчено - няма запаси! За зимата наш щурчо не е мислил. И…ето го! Тръгва по просия по тежко лекаро-аптекарски порти! За сили моли - здраве да възвърне. Но…всуе! Късно е - нищо не помага! Кърпеж сал нетраен. Сили без мира в младост пръскал — без сили остал - той пада бързо и леко, както бързо и леко е живял пролетта си, - под снежните прахолинки на мразовита зима.

Така е! Безразсъдникът рано плаща за безразсъдството си. Кой неразумно живее, здраве пилее - рано бездомник просяк за здраве става. Кой е дирил на младост щастието в насладите от чашата, цигарата, чревоугодието и преситата, той рано младини ще завърши, голям нещастник ще бъде.

Над всичко в света здравето трябва да стои! Първа мисъл, първи въпрос в живота!
И в главата на детето, и в главата на  възрастния, и в промисъла на държавника и общественика!
За здравето разточителни трябва да бъдем!
Несвидни. И аз, и вие, и община, и държава! Кой също може и как може - но здравето - личното и обществено здраве да се пази и издига. Как? - Ето голямата задача, смисъл и значение на здравната просвета, преса, литература и пропаганда. Чрез кино, радио - пропаганда преди всичко за здравето в тези нездрави времена! Защото в днешните бойни времена здравият духом и тялом човек и народ ще издържи и успее.

Всеки разумен човек, който добре разбира, защо е дошъл на света, трябва да мине към разумението в живота: повече разум - по-малко чувства!

Чрез трезвост и въздържание човека и
народа отиват към здраве, щастие и светли бъднини…